Какви са индийските бижута?
Индийският субконтинент се състои от Индия, Пакистан, Бангладеш и Шри Ланка, но през годините е обхващал и съседни страни, като Непал и Мианмар (Бирма), както и дори части от Афганистан. Въпреки че има някои ранни археологически доказателства за пръстени, гривни и други видове бижута от този регион, повечето информация за индийските бижута идва от вторични източници като скулптурата и живописта.
Индийските бижута преди Христа
Най-ранната известна градска цивилизация в района се е наричала Индус или Харапан. Датира приблизително от 2300 до 1750 г. пр.н.е. От този период е останала грациозна бронзова статуя, представяща гола танцьорка. Косата на танцьорката е сплетена и украсена, а тя носи огърлица с три висулки. Лявата й ръка е изцяло покрита с гривни, а на дясната има една близо до лакътя и една на китката. Тази статуя служи като доказателство, че индийците още по това време са считали за добра практика да носят по няколко кръгли гривни.
Останали са също така и още две скулптури на голи жени от 2 век преди Христа. И двете са с покрити глави, но с много украшения по телата си - украшения за коса, обеци, колиета с кръгли и цилиндрични мъниста, вериги, колани, навити гривни за глезени, гривни за ръце и пръстени за ръце.
Индийските бижута след Христа
В пещерите Аджанта пък са останали рисунки, изобразяващи бижутата в Индия през 4-5 век след н.е. Голямото разнообразие от изобразени видове бижута и доминирането на полихромията показват високата степен на развитие, постигнато от бижутерията по това време.
Носели са се толкова много полихромни бижута, защото в Индия е имало много гмуркачи за перли. Отделно от това, не е тайна, че има огромно богатство и разнообразие от находища на скъпоценни и полускъпоценни камъппепни както в самата Индия, така и в съседните страни - Шри Ланка, Тайланд и Мианмар. Било е абсолютно в реда на нещата, основните украшения, които са се носели да са били обсипани с множество камъни.
По качеството на бижутата можем да отсъдим, че майсторите бижутери наистина са били умели в занаята си. За съжаление, не е имало практика, да им се записват имената и днес нямаме никакви сведения за тях.
Обработката на бижута в Индия
В районите на Индус и в онези, които са под влияние на тази империя, поставянето, полирането и пробиването на скъпоценни и полускъпоценни камъни претърпява преждевременна еволюция. Изсичането на камъни се използва в цяла Индия, но обикновено се предпочитало да не се намалява размерът на камъка. В примери за съществуващи бижута от по-късни периоди, скъпоценните камъни са били предимно полирани, но не и рязани. Предпочитали са се много цветове и форми, което не е било свързано само с изобилието на бижута, ами и с религиозната символика по това време.
По време на империята на Моголите (1526–1761) богатите раджа се украсявали със скъпоценни камъни - на тюрбаните си, на ушите си, около врата си, вмъкнати в ноздрите и дори между зъбите си. Скъпоценните предмети, носени от жените също са били изключително разнообразни. На главата си слагали златни венци, големи брошки, ленти от златни листа със звезда в средата със скъпоценни камъни, плитки, диадеми в сложни форми с много дрънчащи висулки и др.
Някои индийски жени носели бижу на челото или си пробивали носа, за да носят бижу в лявата ноздра. За обеци са използвани най-различни форми, измежду които перли, филигран, скъпоценни камъни и корали във флорални композиции с контрастни цветове.
Листа от лотос, изработени от злато, се носели на тила с купчиФни златни цветя до тях. Носели се много колиета с различни дължини, като някои от тях дори достигали до пъпа. Някои колиета са направени от комбинация от скъпоценни камъни и перли, докато други са направени от амулети в различни форми.
Индийците дори носели цяло бижу за тяло, което често обхващало врата и стигало чак до глезените или до китката. Изключително красиви бижута е дала Индия на света. Малко по-нетрадиционна и малко по-колоритна, но все пак тяхната бижутерия е оставила следата си.