Вяра, Надежда и Любов

Символиката и историята, която се крие зад светите мъченици

Всички сме чували историята, че преди години живяла благочестива жена християнка, която се казвала София и имала три дъщери, които носели имената на християнски добродетели Вяра, Надежда и Любов. Името София означава мъдрост и днес, нашата столица носи паметта на светите мъченици, напомняйки за майката и дъщерите. Имената на дъщерите - Вяра, Надежда и Любов пък символизират добродетелите, които трябва да притежава всеки добър християнин. Това била и главната цел на София - тя искала да предаде точно тези добродетели на дъщерите си и да се превърнат в смирени рабини на християнството.

Според поверието жените веднъж отишли до Рим, обаче славата им ги изпреварила и владетелят дочул, че изповядвали християнство, държали си на вярата и я изповядвали открито. Владетелят се наричал Адриян и се зарекъл да ги накара да се откажат от вярата си. Той обещал, че ще даде урок, а майката била принудена да отиде в двореца, като тя завела с нея и дъщерите си. Адриян започнал да ги уговаря да се отрекат от вярата си, но София, Вяра, Надежда и Любов останали непреклонни. Той се отказал бързо и им дал една седмица да помислят.

Цяла седмица те живеели в дома на друга жена, която станала свидетел как майката и дъщерите не се отказали за секунда от вярата си в Христос. Нещо повече, София подготвяла момичетата за идеята, че може да им предстоят изпитания и дори да се наложи да се пожертват за вярата си. Седмицата бързо изминала и Вяра, Надежда и Любов и майка им София се отправили към двореца на Адриян. Там той попитал на колко години били момичетата и започнал една по една да ги убеждава. Предложил им материални блага и се опитал да подцени вярата им, защото били на твърде крехка възраст.

След това владетелят пожелал да говори с всяка една поотделно мислейки, че ще ги убеди да принесат жертва - с Вяра, Надежда, Любов и майка им София. Дванадесетгодишната Вяра била първа. Тя обаче не се огънала и отхвърлила машинациите на тиранина. Императорът заповядал да ги изтезават, като започнат с нея, а майката била принудена да гледа. Съблекли я и я били безмилостно. Отрязали гърдите ѝ, но от тях потекло мляко, вместо кръв - доказателство, че издържайки ужасните мъчения за Христа на своите плещи, тя всъщност се преврърнала в мъченица. След това я сложили върху нажежена скара. Момичето не пострадало от горещата повърхност, а императорът разрешил на неговите придворни да я намажат със смола и асфалт и да я върнат върху скарата. Всички ставали свидетели на чудесата, а майката била принудена да изживее пред очите си ужасните мъчения за Христа на своите възлюбени дъщери. Момичето останало невредимо дори след мъченията.

Тиранинът обаче буквално побеснял и заповядал да я обезглавят с меч. Веднага палачите я отвели на мястото, където трябвало да бъде обезглавена. Майка й, София, отишла при нея и я насърчила да приеме смъртта си за Христос с радост. Като майка тя изживяла със сърцето си ужасните мъчения и смъртната заповед, но вярата в Христа била по-силна. Щом стигнали на мястото, палачите обезглавили с меч Вяра и така тя се превърнала във великомъченица.

След това при тиранина довели втората дъщеря - Надежда. Тя била на 10 години, а най-малката на 9. Но и тя, въпреки младостта си, била непоклатима във вярата си в Христос и категорично отхвърляла ласкателствата и примамките на тиранина. Напълно засрамен от малко момиченце, той заповядал да ги изтезават - Вяра и майка ѝ София. Момичето приело съдбата си с радост, а императорът разрешил на подчинените си да я хвърлят в нажежена пещ. Заповедите на тиранина били изпълнени, но момичето, с Божията сила и невидимото присъствие на Христос, останало напълно невредимо. Надежда била подложена на още мъчения. Окачили я на парче дърво и изтъркали тялото ѝ с пирони. Хвърлили я във врящ котел, пълен със смола, но въпреки това тя не пострадала. Хвърляйки я обаче, смолата се разляла върху идолопоклонниците, които стояли долу. Някои от тях умрели от неочакваните изгаряния и палачите се разгневили. Обезглавили Надежда и тя влязла в небесното Божие царство, носейки корона. София изживяла със сърцето си ужасните мъчения на втората си дъщеря, но в нито един момент не съжалила за вярата си. Все пак тя имала три дъщери, които носели имената на християнски добродетели, и искала да възпита в почитане на християнската вяра. Заради това, те не се срамували от вярата си и я изповядвали открито, дори и с цената на живота си.

След това третата и най-млада от сестрите, Любов, била изведена пред ненаситния тиранин. Тя беше само на девет години, но с необичайно силен ум за толкова младо момиче и затова с неописуема дързост се опълчила. Това изявление учудило тиранина и той бързо заповядал да я набият. Крайниците й били разкъсани на парчета, а ставите й били изкълчени. Но по Божия милост здравето й веднага се възстановило и тиранинът онемял. Ужасните мъчения за Христа на момичето останали напразни и тиранина заповядал да обезглавят Надежда. Той не успял да я убеди да принесе жертва на неговите богове и да се откажат от вярата и всички християнски добродетели - вяра надежда и любов. Тя изживяла със сърцето си ужасните мъчения на Вяра, Надежда и Любов.

Тяхната майка, София, се е гордеела със смелостта на своите възлюбени дъщери - Вяра, Надежда, Любов. Тя била успяла да отгледа благословени дъщери, които се превърнали в мъченици. Погребала телата на дъщерите си и останала на гроба им 3 нощи. В името на паметта на светите мъченици, тя поискала от Господ, да я вземе при него, защото като майка тя изживяла с ужас мъченията на своите възлюбени дъщери. И наистина Бог чул молитвата й и призовал радостната й душа при Себе Си. Вяра, Надежда, Любов и тяхната майка София се превърнали в символ на светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов.

Символи за олицетворяване на св.мъченици Вяра Надежда и Любов в бижутерията

Нагоре

В България честваме деня на светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов на датата 17 септември. Освен това българинът почита и Света София отделно, която е живяла благочестива, жена християнка за пример. Тя погребва телата на дъщерите си и е превърната в мъченица, защото като майка тя научила дъщерите си да вярват силно на християнски добродетели вяра надежа и любов. Разчитали на християнската вяра и я изповядвали открито. И дъщерите й не скривали своята вяра от никого, дори и когато животът им бил застрашен. Днес Вяра, Надежда, Любов и майка им София имат свои собствени символи - сърце, котва и кръст. По този начин се почитат майката и дъщерите. Нека да видим значението на символите.

Кръст

Има много начини да изобразите Вяра, Надежда, Любов и тяхната майка София, но определено един от най-интересните е със сребърно или златно колие с кръстче, котва или сърце. Златните или сребърни бижута с кръстчета се носят от векове наред, като символизират вярата, както в християнски аспект, така и самата вяра към себе си и в собствените си сили. На Вяра, Надежда, Любов и майка им София вярата им е била много силна и в знак на това са се превърнали на светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов.

Можете да носите колие с кръст или пък гривна от злато или сребро с малко кръстче на нея. Не се изненадвайте, като се огледате и забележите, че почти всеки носи подобно бижу. Истината е, че кръстчета се носят вече векове наред. Дори имаме обичай, когато едно дете се кръщава, подаръците за кръщене от кръстниците за бебето, да е именно златно или сребърно кръстче.

Котва

Котвата е друг елемент, който почита мъчениците Вяра, Надежда и Любов е котвичката, символизираща надеждата. София, както по-горе споменахме, тя имала три дъщери, които учела да следват християнската вяра и те я изповядвали навсякъде. И дъщерите й не скривали своята вяра си дори и с риск тя и да ги погребе. Заради това и втората дъщеря, Надежда, се олицетворява със символа котвичка, защото само надеждата може да те задържи на едно място, когато времената са бурни. Майката София знаела това и държала дъщерите й да се гордеят с имената си. Тя благодарила за Христа на своите възлюбени дъщери.

Сърце

Златно бижу със сърце също е символ на светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов. Сърцето се носи за символ на любов, обич и Света София като мъченица, защото като майка е направила много. Нашата църква почита и света любов на майката София като мъченица, защото приносът ѝ е огромен. Майката трябвало да вземе телата на момичетата и да ги погребе, като в същото време запази вярата си. Да вземе телата на починалите си деца и да ги погребе не е лесно за никой родител и в същото време да вярва, че е за добро. За да увековечи това деяние, днес християнската църква почита и света София със сърце, котва и кръстче.

Всяка християнка, която се казвала София, Вяра, Надежда или Любов и в миналото празнувала и в днешно време все още празнува на 17 септември. Жертвата за Христа на своите възлюбени чеда се брои за огромен принос към Християнството, така че мощите на светите мъченици винаги се запазват за бъдещите поколения, за да знаят те за тяхната саможертва.

Дори Любов на 9 години, едва навършени, е показала силата на сърцето си и вярата си. Няма как нейният подвиг да не бъде символизиран със сърце. Днес, ако видите някой, който носи колие със сърце, много вероятно е това да е символ не само на любовта като цяло, ами и на малката Любов на 9 години и нейната нечувана сила. Също така може да почита и Света София като мъченица.

Добродетелите, които стоят зад този ден, на който почитаме св.мъченици